Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
31.10.2007 20:17 - Приказка за Времето
Автор: bloghead Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1185 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 01.11.2007 11:36


Тишината обгръщаше дългия коридор, губещ се там нейде в безкрайността. Единственото нещо, което я разсичаше на равни малки парченца, беше ритмичния шум  "тик,...,так" и пак "тик,...,так". Махалото на огромния черен абаносов часовник, се обаждаше от безкрая и напомняше, че светът не е застинал, поне все още не беше застинал. Винаги с добре смазани колелца и други чаркове, този часовник отброяваше всяка секунда от началото на вечността. Това мерило на невидимия поток, който летеше покрай хората, без те да могат да се докоснат до него, без да могат да му повлияят, за разлика от повечето свои събратя, никога не беше сменяло собственика си. Той (ако можеше да бъде одушевен) щеше да се гордее със званието "Най-стар часовник на света". Веднъж на всеки 36 часа неговия господар се явяваше пред него в черна кадифена роба, ръцете му потънали в дълбоките му ръкави, главата му обгърната от голяма гугла. Отваряше плавно вратата към сърцевината на часовника, изваждаше сребърно ключе и навиваше пружините му, които щяха да поддържат равномерното му "дишане" нови три дни.
Наближаваше заветният миг, когато в огромната антика, щеше да бъде влят нов прилив на енергия. Часовникът леко проскърцваше, подобно на мъркащ стар котак, който предвкусваше своята купичка с прясно мляко. Малката златна стрелка наближаваше блещукащото римско три, а голямата се беше устремила към дванадесет. Още няколко секунди и господарят щеше да се появи, тик,..,так, тик,...,так, тик............ Голямата стрелка замръзна на дванадесет и повече не помръдна.

Часовникът изпадна в паника, до сега през целия си живот никога не бе спирал, всъщност той не знаеше какво е това да спре. Ако беше човек щеше да изглежда ето така: ококорени - широко отворени очи, които разкриваха максимално бялото си, вежди образуващи Арката на учудването, уста оформила буквичката "О" и засукани черни мустаки, които бяха забравили за съществуването на Гравитацията.

********
На едно друго място по същото време в едно малко градче, в своята работилничка с голям монокъл на лявото си око се трудеше усърдно стар часовникар. Пръстите му припкаха, върху поредния "пациент", златен джобен часовник, оставен му от някакво конте. Старецът вече беше открил проблемът и няколко секунди го деляха от разрешаването му. Собственикът на малкото бижу щеше да бъде доволен. Пресегна се да вземе малката отверка, с която щеше да завие болтчетата на инкрустираното капаче и се замисли. Вече петдесет години практикуваше този занаят, завещан му от неговия баща, който пък го беше наследил от своя и така през поколенията, назад във времето от самото начало на вечността. Доста беше видял и нямаше часовник, който да му се опре. Дори този, който беше "диагностициран"  от другите "светила" в бранша като безнадежден случай. Улисал се в тези мисли, часовникарят постепенно потъна в прегръдката на пелената на хармонията и спокойствието. Насладата от поредната победа над "смъртта", явяваше се като пратеник на Вечността в царството на часовниците. Изведнъж се сепна, усети тишината. Да обичаше да работи, без да има врява около него, помагаше му да се концентрира по-добре. Но сега нещо се носеше из въздуха, или по-скоро нищо. Липсваше му нещото, което придаваше ритъм на работата му.

Наистина беше ТИХО, в работилничката на часовникаря, в малкото градче, всички часовници бяха замрели.

********
По същото време някъде в неопределеността, тик,...., так, тик,..., так. Времето вършеше своята ежесекундна работа. Течеше със все сила, бързаше и препускаше на едно място, на друго се носеше бавно, провлачваше се. Хората винаги го коряха, или че тече прекалено бързо, или пък че много се бави. А си нямаха и ни най-малка идея, колко е трудно да се движиш едновременно с различна скорост, докато изкривяваш пространството, за да бъдеш НАВСЯКЪДЕ.

Изведнъж Времето спря, май беше време да си почине.



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Много е истинско
09.11.2007 11:14
Благодаря за четивото...
цитирай
2. анонимен - super
14.11.2007 10:22
Vyrhovno e!!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bloghead
Категория: Лични дневници
Прочетен: 456556
Постинги: 110
Коментари: 397
Гласове: 1930