Цифрата представлява символ от "азбуката" на дадена бройна система. Но в този постинг няма да говоря за сложни математически задачи, нито пък за числови редици или формули, а за неща много по прости, неща от живота. Ако някоя цифра си намери другарче, две или повече заформят групичка, която се нарича число. Числата пък се използват от хомосапиенс - интелигентния маймун за измерване на различни неща, т.е. помагат на човека по лесно да придобие представа за размера на нещо, което силно го интересува. И тъй като животът на съвременния човек все повече се отдалечава от примитивния строй и се доближава до разбирането за социо-културно поведение в среда от заобикалящи го, също толкова интелигентни колкото него себеподобни, човекът вече не си играе с огъня, а с числата в повечето случаи под формата на кинти (или драпа да докара нещата до кинти). Колкото повече кинти има един индивид, толкова повече е вървежен в множество отношения (това е преобладаваща тенденция, но не е аксиома, т.е. има изключения). В повечето случаи човекът изкарва кинтитьи като ежедневно отделя известно време на една или друга организация, в която той неуморно се труди. Представете си го: с капки кървав пот избил по челото му наший человек препечелва бели парици за черни дни. Обикновено на жаргон се казва, че организацията, в която работи кански това интелигентно и също толкова социално животно има определен бизнес (много модерна дума). Та началството на тази така вездесъща организация понеже е много хитро и знае приказката за моркова, тоягата и магарето, решава че трябва да обвърже размера на заплатата на своите питомци с бюджета на организацията. Какво е това бюджет? - ще попита някой. Бюджет, грубо казано, обикновено е сумата, която организацията мисли, че ще изхарчи за определен период - обикновено година. Този бюджет се прави на база някакви очаквания, най-вече приходи, които началството очаква да постъпят в организацията. И ако питомците в организацията искат много кинти, ergo голям бюджет, следва, че като насрещна престация началството очаква, те да привлекат още по-големи приходи. Има една такава прогресивна зависимост между бюджета и приходите, колкото пъти по-голям бюджет сакаш, толкова n на брой пъти по-големи приходи трябва да привлечеш. Ето защо на жаргон хората често бъркат моркова с тоягата - бюджета с приходите (за да имаш по-големи приходи трябва да се скъсваш от бач, един вид сам да се шибаш с тоягата, за да върви мулето;-)). Та и този вид бюджет на приходите, както другия бюджет на разходите (заплатите) се образува от цифрички, които правят едно доста прилично число при добре платените работодатели.

Едни от най-добре платените работодатели, драги ми читателю, са телевизиите. Това са доста прилично смазани "машини" за пари, които косвено благодарение на своите зомбита, пардон - зрители, генерират огромни приходи. Приходите естествено не идват от моя или от твоя джоб (поне не директно), а от джоба на рекламодателите. Но както знаеш уважаеми, там където има мед има и много оси, ето защо, за да се преборят една с друга за огромния пай, те (телевизиите) измислят все нови и нови магарии, с които да поддържат интереса на своята публика.

От друга страна има едно съсловие от будни индивиди, наричащи себе си психолози. Те обичат да си играят с човешкото съзнание, подсъзнание и всичко друго, което могат да открият в мозъка ни, и изследват реакциите на хората. При няколко експеримента, в които се изучава влиянието на телевизията върху формирането на човешкото съзнание - Бандура, Бушман, Донерщайн и други психолози откриват, че тя е крайъгълен камък за социализирането на хората. Особено силно този фактор е изразен при подрастващите.

Не случайно медиите се считат за четвъртата власт. Осъзнали това нашите родни представители на тази гилдия са изготвили цял кодекс, който е изпълнен с добри намерения. Но както се казва "пътят към Ада е изпълнен с добри намерения" и вглеждайки се повече в цифрички и числа от колкото в морала, преследващи звездни бюджети нашите родни телевизии ни бомбандират с реалити шоу след реалити шоу. Кеф ти да се затвориш в една къща пълна с олигофрени, да си кукла на конци (Big Brother). Кеф ти да легнеш под ножа и да се одялкаш така, че и майка ти да не те познае (Пълна промяна, The Swan). Кеф ти да се забиеш на самотен остров и с още една "обезумяла" дузина люде да се правиш на Робинзон Крузо, докато някакъв парцал в лицето на Евтим Милошев ти приписва какви ли не "заслуги", само и само да заграби все повече и повече аудитория с пошли клюки и измислици. Кеф ти екзотичен остров, супер лукс и любовна двойка, която е решила, че трябва на целокупния български народ да покаже, как може да се разпадне, в името на пошлостта и всички нейни плодове (Островът).

Цифри и морал, какъв оксиморон!

но истината е ,че мнозинството е толкова вманиачено и то главно тийновете , правят и какви ли не форуми и фен сайтове ,а всьщност цялата работа не е нищо повече от елементарен и доста намирисващ на евтин сапунен сериал сюжет........написан от сьщо толкова бездарни сценаристи ...................

Абсолютно съм съгласна с теб, хубаво щеше да е ако повече хора осъзнаваха, с какво ги заливат ежедневно телевизиите в опитите си да докопат повече зрители. Жалко само, че много хора си мислят, че това е "върха на сладоледа":)