Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
04.11.2007 18:58 - Куките и вятъра
Автор: bloghead Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2475 Коментари: 5 Гласове:
0

Последна промяна: 04.11.2007 22:34


Бай Иван живееше в село Орехово.  Имаше голяма къща, сгодна женица, едно магаре, няколко прасенца и една овчица. Бай Иван беше майсторът на селото и поради това до къщата си бе построил една работилница, която беше напълнил със всякакви инструменти - пили, тесла, триони, гаечни ключове и всякакви други неща, които биха му потрябвали при ремонт на каквото и да е - от дървената маса в кухнята до казанчето на тоалетната в банята, от колелото на каручката, до машината за мелене на трици. Тези негови инструменти бяха добре подредени и всякой от тях си имаше точно определено местенце. От време на време се случваше някой от бай ивановоите инструменти да липсва, но това беше поради простата причина, че в момента майсторът работеше с тях. Единствено две приспособления в работилницата, които никога не сменяха местоположението си, бяха две големи, стоманени, лъскави куки. На тях бай Иван окачаше най-различни неща докато майстореше, но най вече това беше мястото където стояха синджирите на каруцата или вилата за сено. Случваше се понякога, когато е забързан старецът да мине под тях, а те палаво да закачат кепето му и то да висне на тях. Тогава бай Иван се усмихваше, засукваше белия мустак и казваше "Маскари!", после грабваше своята капела и потъваше сред своя инструментариум. Когато над селото се извиваше буря и из двора на орешарския майстор духаше силен вятър, куките дрънчаха.

*******
Но в днешния постинг няма да стане дума за куките на бай Иван. Макар и да закачат шапката му от време на време и да дрънчат, когато духа вятъра, нищо по интересно не се случва около тях, което да заслужава вниманието ни. Главни герои днес са двама юнаци, които дори не подозират, че са част от това повествование. Тези истински смели момци се намират на няколко стотин километра от село Оряхово в столицата на България. Денят е събота, паркирали са своето МПС между бул. Еминеску и ул. Черковна, излезли са извън колата в мекия ноемврийски ден на въздух и на по цигара, стоят и чакат, но не Годо. Двамата юначаги всъщност са ревности блюстители на обществения ред и по стечение на обстоятелствата  им е наредено (може би) да осъществяват контрол над пътникопотока по ул. Черковна. Единият от тях - Рачо Осмокрачев палаво размахва бяла стоп-палка с червено "око", хихоти се  на своя очилат колега Пенчо Дебелашев и същевременно си мисли: "Бре, днес ще къца ли, няма ли да къца? Вече половин час от как сме тука, а още кьорава кола не се е задала по тази улица. Пустий му късмет!"

И като, че ли господ чува рачовите молитви. Хоп, от близкия светофар свива наляво, право към рачовата мрежа сиво-сребристо рено със силистренска регистрация. "Бре, какъв късмет извадих, видях го аз този провинциален селянин как мина на жълто, ей сега ще му покажа къде зимуват раците"-вика си Рачо Осмокрачев и мимолетно с един заслужаващ аплодисменти финес вдига палката си и примамва нищо неподозиращото "рибе". Колегата на Рачо - сержант Дебелашев се е облегнал на стената на близката сграда, оставил е слънцето да препича шкембето му, люпи семки и гледа сеир. Дебелашев не е от вчера авер с Осмокрачев, вече половин година става от как заедно патрулират из софийските улици. Знае той добре рачовата програма и весело потрива ръчички от предвкусвания урожай, мисли си: "Ей, много схватлив младеж е този Осмокрачев. Като че ли вчера правеше първата си проверка. Ще стане от него достоен катаджия!". Докато Пенчо се усети и Осмокрачев е вече до прозореца на реното.

- Добър ден! Сержант Осмокрачев.  Моля, документите Ви за проверка.

Рачовите очи бързо сканират подадените документи, всичко е изрядно, хммм но има време, все още сержант Осмокрачев не е поднесъл своя сюрприз и строго казва:

- Колата ваша ли е?
 
Оказва се, че не е, но това няма значение, Рачо има вече изпитан план за действие.

- Моля Ви, елате с мен до полицейската кола.

Шофьорът на реното - младеж на не повече от 25 години чинно изпълнява. След няма и минута е до патрулката, а наш Осмокрачев седнал на местото до водача, проверява по станцията дали колегите му нямат данни за липсващо сиво-сребристо рено. Няма, е сега вече е моментът Рачо да затегне своята примка.
- Зайцев (така се казва водачът на реното),  Вие минахте на червено и не можете да ме заблудите. - Свъсва вежди, за да си придаде по-голяма увереност и да покаже кой е законът и редът в тази ситуация, дет се вика кой коли и беси. След това продължава. - Този светофар го познавам, като пръстите на ръката си. Ще трябва да Ви напиша акт и да Ви конфискувам книжката.

От среща Зайцев вече е притеснен, глътнал си езика, знае, че е минал на жълто, ама нали представителят на закона твърди обратното. Може ли да спори? Не може. Обаче гледай ти късмет, Осмокрачев сякаш поуспокоил се от грешката на младежа, леко се усмихва и великодушно решава да прости тази лека забежка от правилника на движение. Ех, ако можеше само Зайцев да почерпи по този повод. Зайцев е готов на всичко, само да оттърве кожата. Между пръстите му блясва ликът на Петър Берон и бързо изчезва в дланта на дългата ръка на закона, получава и книжката си, а актът? Той е забравен. Зайцев тръгва към своето МПС. Осмокрачев е доволен, отново вижда авторът на Рибния буквар, нали наскоро бе денят на будителите. Сърцето му бие учестено,  няма нищо по-хубаво  от богатия улов. Е, ще трябва да сподели емоцията си със своя колега сержант Дебелашев, но както се казва - сговорна дружина планина повдига.


*******

Извод 1: Било на село или в града куките имат навика да се закачат за разни неща, без нещата или техните приносители да имат това намерение. Ако човек е невнимателен или не е запознат, куките могат здраво да го одерат.

Извод 2: Понякога при проверка от страна на блюстителите на реда на водачите на МПС може да им се наложи да духнат дрегера за алкохол. По-често обаче куките правят като вятъра, но само ако има зелено.



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. algue - ..
04.11.2007 22:06
много .. непридвидимо :)
цитирай
2. bloghead - @algue
04.11.2007 22:33
Не винаги денят се познава по сутринта :-)
цитирай
3. smile4tonight - :)
05.11.2007 10:47
мдааа, наистина куките се закачат от време на време и май само опцията за откачане е леко различна :)
цитирай
4. pripadnal - bloghead
05.11.2007 22:53
ti ne si ot sofia i ne znae6 edno mnogo osnovno ne6to. po-golemi selqni ot sofiiskite kui nema. na vremeto nikoi sofiqnec ne e 6tql da tava milicioner ta sa zimali selqn4eta. ima edna stara legenda, koqto kolkoto e legenda, tolkova moje i da istinska.
spira nekuv milicioner nekvo student4e negur za proverka i go pita:
-ot deka si be?
-Ot Gana.
-Ne te pitam kak se kazva makia ti (razbirai "maika ti"-6opski dialekt), pitam te ot deka si!?
цитирай
5. bloghead - @pripadnal
06.11.2007 07:33
Xe xe xe, не го знаех този лаф. Но ми се струва, че някои от чертите на полицаите не са ареални (т.е. специфични за определена област), а глобални (т.е. присъщи за куки из цялата страна).
Поздрави.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bloghead
Категория: Лични дневници
Прочетен: 456580
Постинги: 110
Коментари: 397
Гласове: 1930