Часът е 18:34, нервно чагъркам на "тетрадката" си на работа, супер ми е натоварено, ама след малко трябва да отлепям, че ще закъснея. В 19 имам "уговорка" с моите "добри съседи" от блока да обсъдим "належащите проблеми", срещата ни е долу на партера.

За тази среща разбрах съвсем случайно вчера вечерта, докато помагах на едни мои съседки да се измъкнат от закъсалия асансьор. Асансьорът беше закъсал, защото нямахме ток, нещо съвсем нормално в последните дни. Проблемът с тока обаче не е в Енергото. Моля ви не бързайте да ги псувате. Просто блоковата инсталация я е хванала старческата болест и често дава ЗАЕТО, когато множеството домакинства в нашето не толкова малко "село" имат въпиюща нужда от ел. енергия. Предната година го нямахме този проблем, но пък тогава имахме парно за разлика от сега. Абе и на мен ми се стори, че е леко клинч вкъщи. Пипам радиатора, хладното му желязо, поражда остра болка в ставите на ръката ми. Кара артритът ми отново да се обади.  След малко главоблъскане над този така житейски проблем, стигнах до заключението, че явно блокът е яко задлъжнял и пичовете от Топлофикация са ни ударили шалтера на Топлото. Добре, парно няма, ама защо и ток няма да има? Не са толкова вездесъщи тези от Топлофикация, че да ни спрат и тока - дет се вика две в едно, нов вид service :-) за нередовните длъжници. Тогава по дедуктивен път стигнах до заключението за ел. инсталацията ни.

Та както и да е, да се върнем пак на момента, когато аз се правя на Тимур и помагам на жените да излязат от замрелия асансьор. Изкача иззад една черна врата развълнуван мъж на възраст малко над петдесетте. Набързо успява да смотолеви, че утре ще се разглеждат "належащите проблеми" на блока и тогава ще разбера, защо нямаме парно и защо мръзнем в тези есенно-зимни дни. Пламъчето на Надеждата се запалва в мен и след като сме помогнали на жените, се прибирам вкъщи, радостен че ще разбера тайната на тази велика мистерия.

Обратно днес в офиса. Вече е 18:40, казвам си "Стига!", дърпам щепсела на "тетрадката", пускам я на stand by и я сгъвам в чантата й. Навличам си балтона, мятам и чантата през рамо, излитам от Бизнес Парка, направо към стоянката за таксита. Днес няма да ползвам услугите на градския транспорт, надявам се да не ми се сърди. На стоянката има някъде седем таксита. А във тях таксиметровите кибичат. Пробвам в първото такси, дали ще ме хвърли до нас, не става много му било близко, чакал taxi driver-a вече час, нямало да си избие разходите. Благодаря му учтиво и драсвам към следващия, там пак на камък удрям. Следващите трима шофьори също ме отрязват, горките и те "семейства хранят". Надеждата ми, че ще стигна навреме в уречения час почва да се изпарява, но... нещеш ли съвестен чичко се съгласява да ме метне, "какво да ме прави". По пътя ми говори, как иска да купонясва, надува музиката, кефи се, абе образ е, засмива ме. Но моите мисли са вече насочени на друго място. "Има блокови проблеми за решаване!", мисля си аз и продължавам, "Трябва да се опитаме бързо да стигнем до решение и да избегнем сплетните, които обичайно се получават на такива мероприятия."

Вече съм пред блока, забравил съм си портфейла у нас. Съобщавам тази новина на таксиджията и му предлагам като залог да ми задържи тела, докато му донеса съответната сума. Пичът е великудушен и ме пуска. Аз търча по стълбите. Междувременно хвърлям поглед към коридорчето на партера, виждам, че хората са почнали вече да се събират, все пак 18:57 е, имам още три минутки. "I am gonna make it, baby!". Гепя портфейла. Слизам до таксито, оправям си сметките и както съм се барнал с костюма и балтона се изтърсвам на събранието. Слава богу, все още не е почнало. Инициаторът (дедето от вчера вечерта) ме кани учтиво, усмихва се.

След няма и пет минути на сбирката нахълтва и тогавашния и.д. домоуправител (вече май е бивш, не съм много сигурен, ще разберете защо). Домоуправителят представлява възпълничък човек с доста прошарена коса, зачервено лице, облечен е в анцуг. Започва да крещи, всички мълчат, никой нищо не му е казал, ама той почва да крещи нашия, подава тон за песен явно. Заплашва, че събранието е нелегитимно. Обаче организаторът му споменава за някакъв инициативен комитет (Виж ти!:-)), който се е самосезирал и е събрал незнам си колко подписа, т.е. всичко е в ред, събранието е валидно. Домоуправителят се изнася ядосан, явно него не го засягат тези проблеми. Казвам си, ей оттървахме скандалите, сега ще се разберем набързо, всичко ще е ясно и пей сърце. Да, ама не! Първо се избира председател, после и протоколчик, който да запписва всичко, което бъде изговорено (Горкият, не знае какво му се пише!). Организаторът на събирането дръпва една прочувствена реч, колко неумело е бил управляван блокът. Как най-належащият проблем е ръковдоството на блока (Мамка му! Не съм познал за належащите проблеми.) Почват да летят нападки от ляво и от дясно, всеки атакува всеки, никой никого не изслушва. Имам чувството, че се намирам в някакъв Jurassic Park, който е превзет от безразсъдни маймуни и всяка иска нейния рев да се чуе. След половин час в празни обвинения и караници се прави безкръвен преврат на досегашното ръководство. Избира се ново в името на светлото бъдеще на блока. Всичко става на принципа на плурализма и демокрацията, гласува се на две на три. Кой преброен, кой не. Няма значение, времето изтича, студено е, хората са нетърпеливи.

След това се споменава нещо и за парното (Най-сетне!). Гласува се набързо за него, че трябва да бъде пуснато Топлото. Оказало се че и.д. домоуправител самосиндикално е подал молба до Топлофикация да не ни включват в отоплението тази зима, поради авария в блока, която трябва да се отстрани. На сбирщайна никой не се интересува каква е тази авария, има ли я или е като чудовището от Лох Нес. После избираме и Надзорен съвет! (Тук вече направо се смаях.), който стриктно ще съблюдава процесите около топлината в блока през зимата. Още малко караница и.... часът е вече 20:25, леле как лети времето. Аз имам работа да върша у нас, нямам време повече да слушам тази какафония. Промъквам се сред тълпата със адско главоболие.

Денят ми че беше натоварен, беше, но това направо ме довърши. За час и двадесет минути се изтощих така, както не е било скоро.

Поемам по стълбите към дома. Home, sweet home!

Значи си се веселите по никое време, а?
:-)

Но големият ТЪМЕН купон, ще бъде около Коледа и НГ, когато всеки ще бичи яко електрически печки, кухненски печки и куп подобни неща, които ще накарат ел. инсталацията ни да експлоадира ;).

че по празниците ще си имате заря :-))))

Това не се сетих да го видя от СВЕТЛАТА страна на живота :-)

но наистина ти влизам в положение.
Ако имаш малко време и желание - заповядай да видиш как е у наше село - http://luminous.blog.bg/viewpost.php?id=103584.

оф, човеко, разсмя ме.
Нашия блок-мазилката изпопадала, половината от входа въобще ги няма, стълбищното осветление не работи, първобитна работа!
Да не съм чул да се оплакват тия, дето все пак разполагат с чистачка да им оправя входа, че в нашия е кочина... от време на време се прави почистване, колкото да не е без...
А да... покрива почти е паднал... :)

Признавам си без бой, голям смях, голямо нещо!

Братле, не ти блазя, ама гледай от веселата страна на живота :-).

У нас е студ голям, няма парно. Ще кажеш има ток, ама ме е "страх" да си включа калориферо, че ке останем без ток ептен. :-)

Една вечер беше спрял тока, паля свещ, топля се, гъзарея. Почнах да чета някаква книжка на свещи, нали си падам по ретрото. Гледам по едно време ми се вижда дъха...

В тая връзка - като ти кипне много от "управляващите" - заповядай при нас! Тук е пълна анархия ;-)
Обаче да знаеш, че с "топлото" нямаме грижи!
Радвам се, че и ти гледаш веселата страна.
Поздрави и лека и топла вечер :-)

тук, в (така наречената) провинцията, се отопляваме на дърва (камини, кюмбета, такива екстри), иначе навлиза и газифицирането.То вече си е гъзарийка.Ама и то поскъпва...
Май единствения изход е да бегаме на юг.

Merci, за поканата. Ще видя какво ще измъдрува новото "ръководство". Ако не ми оттърва, сериозно ще се замисля над предложението ти.

Лека и на теб [;

Напомни ми за моите детски и юношески (сега е модерно тинейджърски) години. Понеже и язе също съм провинциалист и язе съм се топлил на кюмбе в ранното си детство. Не веднъж и дваж съм слизал в мазата да го зареждам и съм водил славни битки с плъховете. После кюмбето еволюира на локално парно и тогава само мъкнех кюмюр от мазето. Бях станал голям огняр.

хехехехе!

браво на теб!:)
мисли позитивно, ако един ден останеш без работа, у вазе ти е клинч, спокойно можеш да се завърнеш у селу да палиш огньове...............и ейййй! идилийка, като в детството........ :)

http://www.youtube.com/watch?v=bdallVlR8Yo

Поздравления за Топлото:))),че без него е много зле, а относно тока не се притеснявай,Нова Година ще си дойде и на тъмно:)))долу в старата част на квартала мога да те уверя,че всички сме с персонални абонаменти за аварийния тел на Енергото по празниците:))))

Ммм чудесен поздрав.
Благодаря.

пак заповядай :)))