Постинг
01.06.2008 20:33 -
Билет за връщане назад във времето
Автор: bloghead
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5614 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 01.06.2008 21:58
Прочетен: 5614 Коментари: 6 Гласове:
0
Последна промяна: 01.06.2008 21:58
Да можем да пътуваме напред или назад от настоящия момент, да се отскубнем от деня, часа, минутата, секундата, в която сме и да отидем в други - бас държа, че всеки един от нас поне веднъж си го е пожелавал. И докато бъдещето е обвито във мъгла и е доста неясно (освен ако някой не е наследник на способностите на Нострадамус, Доринда - циганката с кристалното кълбо или Алена), то за миналото си знаем доста, има мигове, които искаме да преживеем отново и отново и такива, към които никога не искаме да се връщаме. Но и в нашите спомени има пробойни, за които е виновна Забравата. Тя нежно прегръща златните моменти и омайно заличава малки детайли, без които понякога се лишаваме от пълнотата на изживяното.
Последните десетина дни прекарах в града, в който премина детството ми и юношеските години. Вървях по тихите улиците, които не веднъж съм "брисал" като хлапак, виждах сгради, които на времето ми се струваха истински исполини, а сега изглеждаха невръстни джуджета. А в моя дом, беше пълно с "артефакти" от най-хубавите ми години.
Та една вечер докато седяхме в хола с най-добрият ми приятел, с който сме израснали заедно от "ей такива" фъстъци, се присетихме за някогашната ни кореспонденция от писма. Тук не става дума за електронна поща, защото тогава още интернетът тепърва прохождаше в България, а за истински пощенски писма. Такива, за които купуваш пликове и марки, а после ги слюнчиш до припадък за да се залепят и ги удряш с юмрук яростно, докато двете повърхности не станат една. Които като ги изпратиш, чакаш отсрещната страна да ги получи след около седмица и се надяваш да не им се случи нищо по пътя. Тези, които се крият в пощенската ти кутия и щом зърнеш през дупките й, че има нещо, сърцето ти започва да бие ускорено, а после четеш на един дъх.
Изрових моята купчинка от около тридесетина писма. Най-много от тях ми бяха изпратени от верния другар. Бяха леко прашасали, напоени със специфичната миризма на мастило и хартия. Започнах да ги разгръщам едно след друго и да ги чета на глас. Такъв хилеш ни налегна, оказа се, че в ранните си тинейджърски години сме разсъждавали повече като деца, от колкото като възрастни, макар че, и в това мога да се закълна, тогава мислехме, че сме доста зрели. Припомнихме си забравени истории и преживявания, емоции и мигове, които са ни впечатлявали толкова силно, че сме изписвали по няколко абзаца. Върнахме се малко там в годините на листа и химикалката, на материалното и по-малко виртуалното. В годините на детските мечти и малките желания, които ни превърнаха в това, което сме днес.
Хубавото е, че тези писма не са еднократни или еднопосочни билети, мога да ги отварям, когато пожелая и да отскачам, там нейде в лудешките години, да надничам през листа и да виждам себе си как с жадни очи попивам всяко късче информация от току що получено писмо.
Последните десетина дни прекарах в града, в който премина детството ми и юношеските години. Вървях по тихите улиците, които не веднъж съм "брисал" като хлапак, виждах сгради, които на времето ми се струваха истински исполини, а сега изглеждаха невръстни джуджета. А в моя дом, беше пълно с "артефакти" от най-хубавите ми години.
Та една вечер докато седяхме в хола с най-добрият ми приятел, с който сме израснали заедно от "ей такива" фъстъци, се присетихме за някогашната ни кореспонденция от писма. Тук не става дума за електронна поща, защото тогава още интернетът тепърва прохождаше в България, а за истински пощенски писма. Такива, за които купуваш пликове и марки, а после ги слюнчиш до припадък за да се залепят и ги удряш с юмрук яростно, докато двете повърхности не станат една. Които като ги изпратиш, чакаш отсрещната страна да ги получи след около седмица и се надяваш да не им се случи нищо по пътя. Тези, които се крият в пощенската ти кутия и щом зърнеш през дупките й, че има нещо, сърцето ти започва да бие ускорено, а после четеш на един дъх.
Изрових моята купчинка от около тридесетина писма. Най-много от тях ми бяха изпратени от верния другар. Бяха леко прашасали, напоени със специфичната миризма на мастило и хартия. Започнах да ги разгръщам едно след друго и да ги чета на глас. Такъв хилеш ни налегна, оказа се, че в ранните си тинейджърски години сме разсъждавали повече като деца, от колкото като възрастни, макар че, и в това мога да се закълна, тогава мислехме, че сме доста зрели. Припомнихме си забравени истории и преживявания, емоции и мигове, които са ни впечатлявали толкова силно, че сме изписвали по няколко абзаца. Върнахме се малко там в годините на листа и химикалката, на материалното и по-малко виртуалното. В годините на детските мечти и малките желания, които ни превърнаха в това, което сме днес.
Хубавото е, че тези писма не са еднократни или еднопосочни билети, мога да ги отварям, когато пожелая и да отскачам, там нейде в лудешките години, да надничам през листа и да виждам себе си как с жадни очи попивам всяко късче информация от току що получено писмо.
До Асеновата крепост и назад
До остров Самос и назад! ( Или невероят...
Обръщаш се назад и виждаш… че не си разб...
До остров Самос и назад! ( Или невероят...
Обръщаш се назад и виждаш… че не си разб...
благодаря ти, че ми напомни за старите писма :) спомних си, че преди много години си пишех с една приятелка. Нямаше по-голяма радост от това да видиш белия плик в пощенската кутия :))) четяла съм ги на един дъх, а започнех ли да пиша...изписвах куп листи, докато й разкажа какво ми се е случило и да разпитам какво се случва при нея... още пазя тези писма - с всички онези детски емоции и вълнения, които са попили старите им хартиени листчета. Мисля, че сме щастливци, защото пазим част от света преди десетина години, с всичките му радости и материални носители. Няма нищо по-приятно от аромата на старо мастило и лист, пропит със спомени :)))
цитирайМай сме от една партия? :)
цитирайот партията на старите хартиени мишоци, които прекарваха летните ваканции адски забавно и после цяла зима пишеха писма за това :)))))))
цитирайХехе, трупаш, трупаш мемоари и после на един дъх ги изписваш на листа, нали?:)
цитирай
5.
impasse -
Добрите писма...
14.07.2008 07:11
14.07.2008 07:11
Толкова радост извика
писмото с добри новини!
Гледам клеймото на плика
и пътя му смятам във дни.
Мисля си: значи, когато
бях вчера така натъжен,
листчето, с радост богато,
е вече летяло към мен.
Значи, така ни се струва
понякога черен светът.
Хора, недейте тъгува –
добрите писма са на път!
/ Валери Петров /
цитирайписмото с добри новини!
Гледам клеймото на плика
и пътя му смятам във дни.
Мисля си: значи, когато
бях вчера така натъжен,
листчето, с радост богато,
е вече летяло към мен.
Значи, така ни се струва
понякога черен светът.
Хора, недейте тъгува –
добрите писма са на път!
/ Валери Петров /
бях го забравил това стихче, благодаря ти за припомнянето му :-)
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 1930