Моят обичан офис си има своите малки тайни. От време на време се случва някоя и друга купидонова стрела да уцели сърцето на някой мой колега. Обикновено това се случва на или след неофициални сбирки на компанията като коледни празненства или teambuilding events. Та в такива случаи в главата на моя колега запява гласът на Амура и любовни трели усеща в своята душа. Естествено обектът на тази отпървом Платонична любов е девойче от същото работно място.

Ето какво се случи наскоро след едно весело тържество, в което пламна огън любовен между двама люде. Момъкът в тази история ще наречем Марио, а момата Мария (тя няма да има кой знае каква роля, но нали е обект, все пак трябва да бъде въплатена в нечие име).

Марио добре подкрепен от божествена червена напитка се намира на фирмено парти. Кръвта кипи във вените му, той е във вихъра на танца. Искрено се забавлява, дансингът е негов. В един момент Mr. DJ решава, че е време за блус. Наш Марио пък решава, че му е писнало да танцува соло, пък и на блус би изглеждало малко странно. Ето защо бързо се оглежда. С леко хищен поглед забелязва едно девойче (всъщност то е първото, което се изпречва на пътя на зоркия му поглед) втурва се в миг и в следващата секунда вежливо я кани на танц. Тя приема, той сияе. Вече се вихрят на паркетния подиум, весело си чуруликат. Танцът свършва, Марио благодари. Нещото, което Марио запомня от танца, е че девойката се казва Мария.

След около 30 минути, вече е минал 1 часа след полунощ и DJ, подобно на пепеляшка, решава, че е окъснял. Притеснявайки се да не би грамофонните му плочи да се превърнат в тикви, обявява край на забавата, събира си ценната явно някога представлявала зеленчукова градина апаратура и офейква. За да запази интригата, надявайки се някоя принцеса да го е харесала, разсеяно забравя един от своите пътъци и дим да го няма.

В този миг всички, дошли да се забавляват до ранни зори колеги, остават изумени, може би леко смаяни. Но бързо се вземат в ръце и решават да празнуват някъде другаде. Това добре, но къде точно? Почват да валят хиляди предложения, настава суматоха. Ето вече половин час минава, а колегите не са мръднали и на сантиметър от мястото, където са се забавлявали до преди малко. Марио понеже е организатор, решава да сложи точка на хаоса, взима инициативата в свои ръце. И ето след петнадесет минути вече е изкарал колегите на студа и те "маршируват" след него към поредното нощно заведение. Марио не върви самичък пред цялото шествие. До него е Марийка, явно го е впечатлила с нещо или просто трябва да поддържа разговор с някого, за да не си мисли за студа.

В крайна сметка партито приключва в ретро клуб в центъра на столицата, след което Марио джентълменски изпраща Мария до тях и без да се бави там и миг се прибира у тях си и гушва възглавката. Но това не е краят, може би е средата на днешния разказ.

На следващия ден Марио се събужда, чувства се малко зашеметен. Но причината за това зашеметяване, не е изпитото достойно за уважение количество вино, а едно девойче на име Мария. Хммм, замисля се Марио, май идеята му допада. И тъй като идва Коледа, хората си правят подаръци, Марио решава, че трябва да изненада новата си изгора. Грабва си шапката и отпрашва на пътешествие из магазините. Търси плюшка, но не каква да е плюшка, а специална. Такава, която да му грабне окото, да го вдъхнови да напише  картичка, която да смае Марийка.

Изминали са вече четири часа в напразно обикаляне. Марио е отчаян. Установява, че в момента на пазара за плюшени играчки, се предлагат единствено големи овци, малки овци, бели овци, крави шарени във всякакъв размер, коне и кобили и други най-различни животни персонажи от селския двор. Марио няма нищо против тях, но не пасват някак на идеята му за подарък. Със сетни сили и доза късмет успява да открие едно сладко плюшено, кафяво мече, което има големи меки лапи и гледа усмихнато от желязна кутийка. Не е перфектното за подарък, малко е традиционно, но на фона на останалите плюшки направо грее. Сега остава да се намери и картичка. След няколко минути Марио стиска в ръцете си картичка с еленче. Еленчето е като анимационен герой, на картичката е изрисувана само главата му, шапка, шалче и малка част от тялото. Идеално, ще свърши работа. Марио вече е излязъл от магазина с играчка в ръка, когато установява, че ако тя бъде стисната, започва да издава силни ръмжащи звуци. Това малко го стряска, но стореното - сторено

След като е напазарувал материалното, Марио търси духовното (текста на картичката), за да завърши своя шедьовър (поне така се надява да изглежда, нали е влюбен). Различни идеи му хрумват, но една му се струва най-привлекателна. Слага на картинката с еленчето надпис "еленът Рудолф", а вътре изписва следния текст:

"Здравей Мария,

Аз съм еленът Рудолф (виж ми снимката от пред на картичката). Веселячето, което те гледа от кутийката е Мечо. Мечо изпадна от чувала на дядо Коледа, докато пътуваше в шейната към твоя дом и се изгуби.
След като раздадохме всички подаръци, дядо Коледа установи, че сред всичките послушни деца теб сме те пропуснали. Разбрахме, че Мечо го няма и аз бях изпратен на мисия да го открия и да ти го донеса. Не ми бе трудно да намеря Мечо, но забравих пътят до вас.
Докато се лутахме с Мечо, срещнахме един учтив момък. Той също не знаеше къде живееш, но ни упъти към мястото, където работиш.
След още малко приключения с Мечо пристигнахме в офиса и ето, че Мечо вече е при теб.

Поздрави,

еленът Рудолф

П.П.: Моля те бъди нежна към Мечо, защото, ако го стиснеш, започва да издава странни звуци."

Доволен от себе си, Марио отива в офиса и оставя подаръка на бюрото на Мария. Останалото е въпрос на време.

Ех,много весела история!
Весело посрещане на новата година ти желая!

много се смях; страхотно е това, героят е образцов.

Радвам се, че ви е повдигнала още повече настроението. ЧНГ ;-)!

историйката е готина, дано Марийка му пристане на тоя момък, че тия часове в обикаляне на магазините са си живо геройство! :))

пък и е оригинален момъка, така че............времето ще покаже дали ще се разгори пламъкът на любовта :))))

поздрави :))

нещо ми се припокрива с автора на поста. Иначе да не сте избирали заедно Мечо?
Успех колега-блогър, даже дай на момата да прочете поста, по-добре ще оцени подаръка! :)))))))

Наистина много забавна историйка, но ми се струва, че главният герой си ти, или бъркам? :) Честита Нова Година

Благодаря за добрите пожелания, ще му ги предам :-)

А иначе, подобни сюжети са взаимствани от реалността.

Успехи и на вас през новата 2008!