Край един дворец една локва луната отразява,
а в двореца приказен развихря се забава.
От локвата жабоци тихичко излизат

I used to dream about my future bright
about my grown up life, how nice settled it was
now I am here where I dreamed, but no dreams have come true

И ето да, това си ти
стоиш пред мен, усмихваш се,
към мене гледаш с поглед в бъдещетето,

Нежна е нощта, напява тишината
страшна е нощта шепти зловещо тъмнината.
Една луна във тази нощ лъч надежда подарява,

Моника живееш в претъпкания Сив град. Там и работеше. Работният й ден беше като на повечето й съграждани, сутрин се събуждаше с дрънченето на стария механичен часовник, беше си го купила от един антикварен магазин намиращ се на ъгъла на ...