Посочихме я с пръст.
Събрахме се всички вкупом около нея.
Оградихме я.
Задушихме я.
Не й давахме и глътка въздух.
Хулихме я.
Плюхме я.
Замеряхме я с камъни.
От осанна, я разпнахме.
***
Беше някога издигнала нашите души към небесата.
А нас ни беше страх да летим.
Материалното ни теглеше надолу.
Подчинихме му се.
А тя за спомен много болка ни остави.
Скрита невидима, продължителна.
Единствен неин лек беше времето.
Но тъй като ние го нямахме,
бяхме обречени.
После й се молихме.
Но молитвата ни остана глас в пустиня.
***
Скитахме се.
Лутахме се.
Търсихме себе си.
Но виждахме единствено телата си.
Душите ни бяха изгубени.
А плътта се задоволяваше със секс на екс.
Секс, секс, секс.
Това беше нашата терапия
Тогава забравяхме болката.
После тя като махмурлук ни връхлиташе отново.
И пак.
Секс, секс, секс.
Омагьосан кръг.
Илюзорен кръг.
***
Ето я вече в червената книга.
А ние й се присмиваме.
Сочим и малкото отдали й се.
Изгубено поколение.
Изгубено време.
Секс, секс, секс.
Порно.

Колко вярно!

За съжаление.

Няма как да забравя буламача и апатията, отвращението към живота на един млад мъж, който прилагаше, секс, секс, секс.... Това е много позната за мен картинка. Жалко, че натам вървите упорито. После ще спасяваме самоубийци и апатични плужеци.
Смисъла никога не може да е в секса. Дори животните си имат и други занимания, за да оцеляват.