Mr. X - това беше името му от както се помнеше (или по-скоро от както го обзе параноята, че всеки и всичко го следи, нали знаете "В Русия съм...."). Та нашия господин Х обожаваше анонимността, боготвореше я. Тя му даваше свободата да изказва мнения, да прави язвителни забележки и да се драчи наляво и надясно, без после никой да му търси отговорност. Появяваше се господин Х от мъглявината, обстрелваше яростно всяко едно мнение и изчезваше дим да го няма.

Разбира се Мr. Х, не показваше дори  лика си, неговите словесни нападки се бяха концентрирали във уеб пространството, тъй като то единствено му гарантираше възможно най-голямата анонимна защита. Никой не го виждаше, нямаше си и  nickname (прякор)  камоли пък user"s account (потребителско име). Защото Мr. Х знаеше много добре, че ако остави някоя следа, все някога ще се намери някой, който да го проследи, да разкрие неговата истинска идентичност. И тогава? Как щеше да се почувства той? Посрамен, можеби. Трябваше да се оправдава за всичките нападки и хули, които беше сипал някога, а това щеше да е доста срамно и излагащо неговата репутация. Защото Мr. Х вярваше, че истинската му самоличност е добра, уважавана, не можеше да бъде свързвана с каквито и да било блудкави коментари.

Един ден Мr. Х попадна на истинска находка - блог на някаква госпожица, която споделяше емоции и впечатления. Е тогава какво плюене падна, че и дамата му обърна внимание и отговаряше на "брътвежите" му, жив късмет. Мr. Х без малко щеше да получи оргазъм, когато към неговите язвителни нападки се присъединиха тези на Ms. Y - също анонимен критик.
 
В последствие Ms. Y му пусна линк към сайт - Клуб на Анонимните Критици. Той се намираше на виртуален сървър базиран в Домениканската република. Мr. Х се зарадва така, както малко дете на близалка, та това беше истински шедьовър. Място където хиляди анонимни критици се "събираха" и плюеха в синхрон по злободневни теми, постинги, анализи, литературни произведения и всякакво друго творчество на човешкия ум. Разбира се темите никога не идваха от тях, те бяха копирани от някой сайт или имаше просто препратки към тях. Никой от анонимните критици не можеше да си позволи лукса да публикува нещо свое. Първо за това се искаше доста ум и креативност (нещо, от което е лишен всеки един анонимен критик) и второ това би било равно на самоубийство и преминаване в редиците на врага - хората със истински самоличности, тези които не се страхуваха да покажат истинската част от себе си пред света.

Мr. Х никога не забрави "помощта" на Ms. Y. С течение на времето се оказа, че много от техните критики се допълват взаимно. Обединени в едно се превръщаха в съвършената критика, която правеше на пух и прах всяко едно интелектуално дело.

Понякога Мr. Х съжаляваше, че не може да се опознае с Ms. Y. Беше сигурен, че ще са идеална двойка, но членството в Клубът на Анонимните Критици си имаше своята цена. А анонимността на Мr. Х му беше по-скъпа от всичко останало на света. Все пак човек не може да жертва анонимността си заради някаква жена.

много готино :))) :thumbs up:

10Q :-)

и рул дъ уърлд. Събери всички неизвестни във всички уравнения и ще получиш почти пълен чувал с жлъчки. Жалко че този орган не може да се трансплантира. И знаеш защо, нали:)) Защото страхът от неизвестното е по-истински от убеждението, че винаги някой някъде те обича.

Страхотен разказ:) Целта на тези персонажи е да развалят удоволствието на хората. Но хората не са дребнави, а и всеки обича да се посмее безплатно :)

"Защото страхът от неизвестното е по-истински от убеждението, че винаги някой някъде те обича." Много добра мисъл :-)

Надявам се, че си се посмяла на воля:)